Наблюдавам ги отскоро, може би откакто Галя Лардева ги курира. Харесва ми, че има баланс, изложбите на авторите са силни, но не агресивни, лесно разпознаваеми от публиката.
Автор, който работи с различни медии, е Иво Бистрички ‒ интригуващ и провокативен с непрекъснатото експериментиране с материала, нетрадиционен, нестандартен, работещ в крайните зони на конвенционалната картина, когото сме виждали в ролята и на художник, и на куратор. В рамките на проекта „Плацебо“, Национални есенни изложби, Пловдив, той избира живописта като медия за изразяване на идеята. Повече за обекта – платформа в серията с пейзажи и неговата интерпретация за плацебо може да прочетете в следното интервю.
Как възприемате темата „Плацебо“ в тазгодишното издание, Национални есенни изложби, Пловдив? Провокираща, интересна, кара те да мислиш.
По какъв начин изложбата, която представяте тази есен в Старинен Пловдив, кореспондира с концепцията Плацебо, предложена от артистичния директор проф. Галина Лардева? Минах през много варианти. Исках да направя много неща. Първоначално мислих за едни дуалистични образи на сгради, в контекста на разминаването ни с времето и действителността. После се насочих към предмети-фетиши и рекламни слогани, като интервенция върху съзнанието ни. В крайна сметка показах съвсем друга идея.
Платформа, 2017, акрилни бои, платно, 20х30 см
В рамките на проекта представяте серия живописни творби „Платформа“. Обекта, пространството, които изобразявате в тези пейзажи, фикция на какво се явяват? Определено има някакво спокойствие в тези морски пейзажи, дори бих казал меланхолия. Някаква неопределеност, която уж ни се струва позната, а всъщност е толкова далечна. Това, което искам да направя с изложбата (за мен много пъти всички картини представляват едно произведение) е да създам чувство в зрителя, така че да изпита на място някакъв вид Плацебо лечение. Ако приемем, че небето и морето са Природата, то Платформата е нашето място. То е пътя, по който стъпваме или основата, на която стоим, нашата връзка или нашата следа, нашата опора. Така там се появява някаква сигурност и ние се чувстваме спокойни пред мащаба на това, което ни заобикаля.
Разкажете ни и за портретите със сърце, които са експонирани в изложбата... Най-просто мога да го определя като Сърце – Фетиш. Това колко сме подвластни на неговите решения и как то променя съдбата ни, как ни заблуждава и ние как му вярваме.
Платформа, 2017, акрилни бои, платно, 120х90 см
Работите в крайните зони на конвенционалната картина. Непрекъснато експериментирате с материала - нетрадиционен, нестандартен. Какво ви насочи да изберете тази класическа медия - живописта в рамките на проекта? Да, може да се приеме като едно завръщане към живописта в класическата й форма, което в общия контекст на това, което правя пак е интересно и може да се приеме като „крайна зона“. Исках изложбата да стане по-разпознаваема, по-четивна, по-близка до публиката. В този смисъл живописта има силата да въздейства и стига бързо сетивността на зрителя. Надявам се да съм успял поне мъничко.
Участвали сте в редица групови изложби, кураторски проекти – „Неразказаната абстракция“, „Какво се случи?“, „Неохраняема зона“, „Големия взрив“ и т.н., които дават възможност за един поглед за развитието на художествената сцена у нас. Могат ли да се проследят, очертаят тенденции в българското изобразително изкуство? Иска ми се да е така, но за съжаление не ни достига „плътност“. Разбира се има разнообразие от стилистики и похвати. Някак си не можем да наложим български визуален образ, а по скоро наподобяваме образци. Може би ни липсва приемственост или база. Като че ли всичко се намира в хаус, но това също може да е интересно само по себе си.
Платформа, 2017, акрилни бои, платно, 40х40 см
През 2016-та изложбата Ви „Масив“ в СБХ предизвика интерес с изразните средства и с формата, носеща естетически качества и философски подход. Разкажете ни за трансформацията на изображението и формата в творчеството ви... Това е изложба за мащаба, за пропорцията между Природата и Човека. Размери, големини, образи, чертежи. Има много общи неща с Платформите, които показвам тук, като изследване на философско тълкуване на ренесансовия модел за човека, като мерило към природата. Бях провокиран от мраморните кариери високо в Пирин и създадох едно голямоформатно изображение. Обичам да експериментирам с медията и материалите, този път за част от изложбата използвах палатка, която разкроих, и геоложко чукче. Исках да вляза в сърцевината на планината.
Бихте ли споделили Вашето мнение и наблюдение за Националните есенни изложби в Пловдив? Наблюдавам ги отскоро, може би откакто Галя Лардева ги курира. Харесва ми, че има баланс, изложбите на авторите са силни, но не агресивни, лесно разпознаваеми от публиката. Въпросите зададе Наташа Ноева