С петдесетгодишна история, Есенните салони могат да станат платформа – институт за съвременно изкуство. Със собствено пространство и целия спектър от събития, които би имал един културен център.
В това интервю ви представяме Мариета Ценова, която има разностранна и интересна творческа кариера. В проекта ПЛАЦЕБО Национални есенни изложби тя представя серия фотографии в интериорното пространство на Балабанова къща в Старинен Пловдив. За ролята на съвременната фотография и значението на визуалната култура може да прочетете в следващите редове.
Завършили сте музикална педагогика и българска филология. През годините сте била креативен директор на списание „Егоист“, а в момента работите като арт директор, фотограф и графичен дизайнер на свободна практика.Какво Ви провокира да се насочите към съвременно визуално изкуство и какви възможности Ви дава за творческа изява? Преди „Егоист“ имам седемгодишен опит в кураторския екип на Международното биенале на графиката Варна, проекти като дизайнер на театрални костюми, преподавателска работа в колежи по дизайн във Варна и София. Много дължа на приятелството ми с изключителния фотограф Росен Донев, с когото снимах първите си визуални проекти. Не мисля, че има преломен момент, когато следваш въображението си.
Живели сте дълго време извън България. Разкажете за работата си там. Да живееш в интернационaлна среда е неизчерпаем източник на вдъхновение. Освен това, ти помага да намериш себе си на картата. Работя като фрийлансър, пътувам много и реперите за успех или неуспех не са в оценката на другите. Спасяваш се като държиш високо изискванията към себе си и трупаш познание.
Absolut War, фотография, 100х70 см
От разностранната Ви творческа работа става ясно, че се интересувате много задълбочено от визуална култура. Защо според Вас това е важно? Какви възможности за въздействие притежава съвременното изкуство в обществен план? Визуалната култура на всяко общество се определя от културните традиции, които култивират общ визуален език. След половин век изолация, на България й се наложи да защити принадлежността си към европейската култура, на която винаги е принадлежала. Да преодолее вакуума, който комунистическата цензура беше създала. Да се актуализират понятия като класическо, модерно, постмодерно, авангрaдно, съвременно, красиво, грозно, кич… Както за културата, която влиза в страната ни, така и за тази която се създава в нея. В тази ситуация, изкуството ни има мисията да създава прецеденти, да образова, да поддържа непрекъснат дебат и да се инфилтрира във всички нива на визуалната и материална среда – графичен дизайн, продуктов дизайн, архитектура, рекламен пазар, телевизионни медии…
В ПЛАЦЕБО Национални есенни изложби ще представите фотографска изложба. В тази връзка бих искала да Ви попитам какви са вашите наблюдения върху мястото и взаимодействието на фотографията с други визуални изкуства днес? След фотографските колажи на Ман Рей, през соларизираните портрети на Анди Уорхол, до инсталациите в арт-форума Documenta 2012, фотографията отдавна се е еманципирала от документ в обект на изкуството. Важен е контекста, в който е поставена и какво е посланието й. В моята изложба тя има рекламното послание на плаката.
Има ли тенденции, които се формират в развитието на съвременната фотография в България? И как се разполага тя в световен мащаб? Ако към почти двестагодишната история на фотографията прибавим дигиталната революция ще имаме неизчерпаем ресурс на теми, влияния и тенденции. В Food Maps - последната изложба, която кураторствах, представих великолепни фотографии на храна, снимани от български фотографи. Някои от тях снимат за удоволствие, други са професионални фотографи. Някои работят с арт директор, други готвят и стилизират храната, която снимат. Идеята за ”slow life – slow food” повлия в последните години снимането на храна да стане нова тенденция, и все по-често български фотографи получават признание от световни форуми.
Perfect Day, фотография, 100х70 см
По какъв начин изложбата, която представяте тази есен в Старинен Пловдив, отговаря на концепцията Плацебо, предложена от артистичния директор проф. Галина Лардева? Темата е много интересна. Приемам я като Внушение, което за да има ефект изисква Доверие, Любопитство и Респект към източника на внушението. Това е близо до идеята на списанието, което създадох преди няколко години в Лондон – Perfect Day. За всеки брой правя рекламни визии на продукти, обекти на дизайн, социални платформи, каузи, филми, книги. Те са различни от официалните. Те създават моментна представа за „перфектния ден“, за удоволствието да съжителстваш с таланта на другите, за калейдоскопа на „малките неща“, които могат да дадат смисъл на деня ти. Ако едно списание създаде и предложи в съдържанието си рекламни визии с оригинален визуален език, това би променило стандартите в рекламния бранш и би помогнало информацията за креативни идеи да стига до по-широка и непредвидима аудитория. В историята на рекламната фотография има едно интересно наблюдение, ако една визия не е буквална, а провокира въображението, ефектът й може да е несравнимо по-голям.
Как виждате мястото и развитието на Национални есенни изложби като форум за съвременно изкуство в културната програма на страната? С петдесетгодишна история, Есенните салони могат да станат платформа – институт за съвременно изкуство. Със собствено пространство и целия спектър от събития, които би имал един културен център.