Националните есенни изложби в Пловдив Изключително се радваме на поканата на проф. Галина Лардева и на възможността да представим на публиката в Пловдив темите, които ни вълнуват. Смятаме, че работите, с които участваме хармонично ще се впишат в пространствата на къща Хиндлиян.
Една от основните задачи на артистичния директор на Национални есенни изложби Пловдив проф. д-р Галина Лардева е представянето на млади съвременни български автори. Зара Александрова и Зоран Георгиев са от тези творци, които живеят и творят в чужбина, но активно участват и на българската художествена сцена. За тазгодишното издание е използван фрагмент на една от работите им, които представят, за бранда и рекламната кампания.Със Зара и Зоран разговаряме за традиционното и съвременното, за връзката на художествените произведения с мястото им на експониране; японската техника „кинцуги“; използването на орнаментиката в техните творби, характерна за троянската керамика, но извадена от първоначалното си значение и тяхната интерпретация по темата „Поетика на образа“.
- Какво ще представите в рамките на тазгодишното издание „Поетика на образа“, Национални есенни изложби, Пловдив 2019?
В изложбата „Поетика на образа“ представяме за първи път произведения създадени в творческа симбиоза и колаборация. В нашият проект ние, Зара Александрова и Зоран Георгиев, правим връзка между традиционното и съвременното, разплитайки различни аспекти от сферата на съвременното изкуство, но също така показваме и класовите разделения в обществото. Произведенията са направени специално за пространствата където излагаме: Верандата на Хиндлияновата къща, където е спала прислугата на Степан Хиндлиян и Маазата, където той е съхранявал своето имущество. Двете пространства исторически поглeднато представят две класови прослойки, които можем да открием и днес в съвременното общество. Решението ни да свържем работите си с тази специфична за пространствата смислова натовареност е до голяма степен свързана с темата която разработваме от една година насам. Разглеждаме класовото разделение като начин на мислене и поведение. В маазата Степан е съхранявал богатствата си. Там може да погледнем произведения през призмата на капитала. Колкото по-голямо е едно произведение и фактора на художника толкова по-голяма е стойността му. От другата страна в трите малки стаи на верандата е живяла прислугата. Там може да погледнем произведения повлияни от бита или по-точно повлияни от живота на съвременната работническа класа, чрез проблемите на строителният работник, чистачът, барманът, пенсионерът, работникът на поточна линия или безработният. В тях може също така да се открият техните мечти и естетически възгледи. Чрез асимилация на известни реди-мейд произведения предлагаме и един къс прочит на историята на съвременното изкуство.
- Споделете, за обекта/образа на интерпретация в работите Ви (рисунка, обект, инсталация). Каква е концепцията, символиката, която влагате чрез орнамента?
В изложбата участваме със серии от акварелни рисунки, обекти и пространствена инсталация. За нас е важна връзката на художествените произведения с мястото им на представяне и взаимовръзките, които се създават. В инсталацията „Увеличаване на стойността“ изложена в долното помещение на Маазата представяме върху дървени кутии за съхранение и транспортиране серия от традиционни български вази, които след счупване са слепени с японската техника кинцуги. Техниката кинцуги се използва за реставриране и съхраняване на керамични съдове с особена историческа и материална стойност, при която отделните парчета се слепват със специална смола и спойката се покрива със злато. Използвайки тази техника ние променяме първоначалният вид на керамиката като удължаваме и увеличаваме реалният размер на глинените съдове, като стигаме до една хиперболизация на първоначалният вид и до символично увеличаване на стойността им. В стаите на прислугата показваме рисунки от серията „Асимилирани обекти“, в която отправяме омаж към едни от най-влиятелните художници от 20ти век. Това са техни реди-мейд произведения които ги проектираме като керамични обекти с троянска шарка. По този начин, иронично, правим съвременното изкуство достъпно до широката публика, но също така и заявяваме реди-мейд, след над 100 години от появата му, като кавалетна техника. Най-често материализираме идеите си в акварелни рисунки, затова и тази медия е най-застъпена в изложбата. Рисунката е най-бързият начин на изразяване и създаване на образ. Разбира се най-голямото ни удоволствие и предизвикателство е в реализацията на обектите, за които е необходимо прецизен подбор на материали и изпълнение, като например в обекта „Старите времена бяха по-добри“. Този обект представлява един античен настолен часовник с махало, който на всеки четвърт или кръгъл час издава съответната мелодия, но е трудно да се отгатне истинското време, поради наслояването на няколко часовникови стрелки върху циферблата. По този начин изследваме приемането на новостите и динамиката на съвремието, усилията за адаптация в настоящето, като често се случва хората да си спомнят с умиление за добрите стари времена, старата работа, любов или дори политически режим.
- Как работите ви кореспондират с концепцията на куратора проф. Галина Лардева на тазгодишното издание?
В своето есе „Поетика на образа“, Матю Рампли пише за един от стремежите на изкуствоведите от началото на 20ти век да формират историческа поетика на образа, чрез формиране на исторически анализ, който е отворен към естетическите качества на определена творба. В него той изследва работата на италианския изкуствовед Роберто Лонги, който заявява че: „Една творба, от гръцката ваза до тавана в Сикститинската капела е винаги шедьовър в относителни условия. Произведението на изкуството не съществува в изолация, то е винаги във връзка с нещо друго, като например във връзка с друго произведение на изкуството. Произведението на изкуството, което е изолирано от света не би могло да бъде разбрано като човешки продукт. То би било разбрано като магия, като табу, като божествено или магическо сътворение, но не и като човешко… Усещането за връзка поражда нужда от критически отзив, който включва не само връзката между едно произведение с друго, но също между произведението и света, обществото, икономиката, религията, политиката и т.н.“ Разглеждайки художествената работа като съвкупност от връзки на естетическо и смислово ниво ние интерпретираме чрез призмата на традиционната троянска шарка различни аспекти от живота на съвременният човек.
-Участвали сте в общи национални и международни изложби, различни форуми за изкуство. Какви са наблюденията Ви относно развитието на Националните есенни изложби Пловдив и тяхното значение за града?
Изключително се радваме на поканата на проф. Галина Лардева и на възможността да представим на публиката в Пловдив темите, които ни вълнуват. Смятаме, че работите, с които участваме хармонично ще се впишат в пространствата на къща Хиндлиян.
- Носител сте на няколко награди включително "Признание" Red Carpet за младо изкуство Австрия (2014 г.), както и Gesellschafter Art Award Германия (2009 г.) и Наградата Гауденц Б. Руф за млади български художнци (2007) и др. През 2004 г. завършвате специалност „Живопис“ в НХА, София. Живеете и работите в Берлин. Разкажете ни за творчески ви път, Зара Александрова.
Смятам, че съвременният художник трябва да притежава различни умения и качества. Моето творческо развитие и натрупване започва с приложното училище „Д. Добрович“ в Сливен, където изучавах художествена тъкан. Традиционната и сложна техника за изработване на гоблени постави основни знания за приложността в изкуството. След това се насочих към сферата на изящните изкуства и през 2004 г. завърших специалност „Живопис“ в НХА, София. Разбира се, изучаването на определена учебна програма дава началото или основата, но смятам, че творческата личност никога не спира да се развива и усъвършенства. Имах възможността да участвам в различни изложби, получих различни награди за работата си, но най-вече смятам, че средата в която живея и хората около мен ми дават огромна мотивация и инспирация. Имах щастието да живея няколко години в Австрия, а сега и в Берлин, където арт средите са много динамични и взискателни. Непрекъснато има откривания по частните галерии, събития които да посетя, музейни изложби и колекции които да обсъждаме с колеги и приятели. Динамиката и разнообразието около мен е всъщност двигателят за натрупване на опит и желание за самоусъвършенстване.
- Използвайки и разглеждайки образи и наративи от масовата култура, Александрова създавате нови възможности за интерпретация, споделете…
Интересуват ме теми като полова идентичност, модни тенденции, политически и социални отношения. В последно време си поставям искрено въпроса, какво означава да си жена в съвременното общество. Чрез ирония и сарказъм, търся и преразглеждам ролята и феноменологията на женствеността и женската сексуалност в свят, доминиран от символи и образи на строги рамки и закони. Интересувам се от конфликтите и табутата в обществото, които интерпретирам чрез рисунки, обекти, фотография, живопис и инсталации. За мен всяка творба е завършена история, като се стремя да синтезирам идеята си в изчистен и минималистичен вид, за което много често използвам и преработвам реди-мейд обекти и образи.
- В художествената ви практика, Зоран Георгиев използвате различни медии включвайки обект, инсталация, фотография, рисунка и живопис, разкажете ни повече за тематичната насоченост и концепцията в творбите ви.
Винаги съм се интересувал от парадоксите на ежедневието. Причината да работя с голям набор от медии е подхода ми към темите, върху които работя. В началото е темата, след което идва идеята и накрая избирам подходящата медия за реализация. Целя да посочвам моментите, в които се появяват пукнатини в обществен, политически и социален план. Самоопределянето на хората чрез бита, фолклора, историята, съответната субкултура, към която принадлежат, техните взаимоотношения и норми, които спазват заемат също голяма част в последните ми лични и съвместни проекти. През последната година все повече ползвам рисунката като подготвителен метод. Това ми помага да работя по няколко неща едновременно, което води до нови открития за мене и съответно до по-голяма продуктивност.