От историческа и културна гледна точка е много стойностно, че се правят тези изложби, защото в днешно време е много трудно да се реализира такъв форум и то просъществувал от дълъг период... Повърхността е само основа на разсъждения, мечти и пр., но тя няма характеристика и е неперсонализирана. Една повърхност е само това, което е, а човек сам влага останалото. Тя е като емоционална прожекция на всеки към дадено нещо, което е чиста основа или казано по друг начин - всяка повърхност е неспециална като начало.
Юлиян Табаков има няколко лица - сценограф, фотограф, художник. Той е несъмнено артистична натура, която успява във всяка една негова изява, да провокира съзнанието на зрителя по сугестивен път. Повече за неговата интерпретация на темата „Отвъд повърхността“ и за изложбата му в рамките на Национални есенни изложби в Пловдив може да прочетете в следното интервю.
- Какво ще представите в рамките на проекта? Ще представя 3 работи – една фотография „Отвътре и отвъд“, която всъщност е основния акцент в моята изложба на горния етаж на Мааза. А на долния ще има инсталация от портрети - рисунки и част от инсталация с пространствени обекти. Представете си пространства в малки кутийки. - Казахте, че основен акцент в изложбата ще бъде фотографията „Отвътре и отвъд“. Каква концепция влагате в нея? Още в самото начало, когато Галина Лардева ни показа пространствата, където ще бъдат изложбите, имахме възможност сами да изберем. Впечатлих се от това помещение, не само като история, но и архитектура – отделна сграда с метална врата, като сейф. И първоначалните идеи бяха тръгнали от това – нещо скрито, затворено. В един момент тази фотография може да се възприема по следния начин – ти си затворен, но искаш да се рееш във въздуха и да няма стени около теб. Тя е свързана със свободата и ограничението, със скритото и откритото. - От кога се занимавате с фотография и как се насочихте към нея? Не си спомням коя година беше, но баба ми подари фотоапарат. С баща ми си направихме едно пътешествие до Турция от 10 дена (тогава той дирижираше във филхармонията в Анкара), в което аз, разбира се, снимах всичко, което ме впечатляваше. В един момент баща ми не искаше да спира колата за всяко едно нещо, което исках да заснема и затова вече бях започнал да снимам през прозореца. Защо го казвам това нещо – снимам или нагласени неща, някаква среда, ситуация (режисирана фотография), или чисто документално представям света пред очите ми, така както го виждам в даден момент, на даденото място. Относно фотографията „Отвътре и отвъд“, която ще представя в рамките на Националните есенни изложби, мога да кажа, че се случи по странен начин. Ние имаме къща на морето и там в района през месец август се събира, огромна част щъркели, която да отлети на юг. В този ден именно това се случи в нашия двор. Имах възможността да ги снимам, докато се е рееха в небесата, което беше страхотно като изживяване, уловен специален момент през обектива – поглед отвъд. - Каквъзприематетемата„Отвъд повърхността“? Ако трябва логично да се изкажа, тя обхваща всичко т.е. няма конкретика. Всяко нещо има повърхност, това което виждаме и неговото значение от една страна, от друга - този, който го е направил, отделно се явява твоето собствено значение, което му придаваш – отвъд, за всеки е по различен начин. Замислил съм да сложа текст в изложбата, обхващащ отвъд повърхността и повърхността като такава, т.е. повърхността е само основа на разсъждения, мечти и пр., но тя няма характеристика и е неперсонализирана. Една повърхност е само това, което е, а човек сам влага останалото. Тя е като емоционална прожекция на всеки към дадено нещо, което е чиста основа или казано по друг начин - всяка повърхност е неспециална като начало.
"Отвътре и отвъд", фотография, 260х160
- Казахте, че ще има инсталация. Разкажете повече за нея и обектите, които ще представите. Като сценограф, за мен е много важно самото място. То, друг го беше казал, но самата изложба е най-важното произведение от една изложба т.е. всички обекти, които са представени са второстепенни. Изложбата трябва да въздейства като присъствие, иначе обезсмисля отделните обекти. И в този ред на мисли, мога да кажа, че самата изложба ще бъде инсталация. В момента ме интересуват чисто постаночни въпроси. От боядисването на стените, парапети до самото експониране на фотографията. Например долния етаж, който ми прилича на оперетен декор има нарисувани рамки по самите стени. Трябва да се съобразиш с тях, тъй като те присъстват. Така и те стават част от самата изложба, затова ще използам насочено осветление към самите обекти. Ще се опитам да трансформирам самото пространсто и предам усещане за една друга атмосфера.
"Портрет на една безлична тълпа", 2018
- Впечатление правят портретите, в които изплозвате като изразно средство рисунката. Те са изчистени от детайли, стилизирани, с една линия, набелязвате основните компоненти. Споделете каква е вашата интерпретация? Рисувам илюстративно по принцип, но тук ще видите една малко по-различна страна. През цялото време ми се искаше да са малки рисунки, да се превърнат като тапет от портрети, лица, физиономии, разположени по цялата стена. И така всичките тези очи, хора те гледат, следят – въздействащо. В момента, лично това ме интересува – колко безлична е тълпата. Когато познаваш даден човек, той излиза от тълпата и застава на преден план. И макар всеки един от нас да има своята персоналност, ако го видиш в групата, той няма израз, няма нищо. Тази група от портрети много вероятно е да се казва „Портрет на една безлична тълпа“ или нещо в този ред на мисли. А това от своя страна ме провокира, защото за да направиш един портрет трябва да имаш лице, а когато е безлично, няма какво да нарисуваш и така се получава някак противоречиво.
- В биографията си за каталога сте посочил, че живеете и работите в София и Стокхолм. Също така впечатление прави списъкът със сценографските ви изяви – cценография и костюми за “Зимна Приказка” на У. Шекспир, режисьор Уламбек Баялиев. Театьр на Младия Зрител - Санкт Петербург (2018); “Двама на люлката” от У. Гипсън, режисьор Уламбек Баялиев. Mazasis Teatras – Вилниус, “Някой ще дойде” от Йон Фоссе, Реж. Кия Берглюнд. Teater Giljotin, Стокхолм (2017), “Визионери” на П. О. Енквист, режисура Кия Берглюнд. Вестерботенстеатер – Шeлефтео (2016) и други.Разкажете ни за живота и творческите ви изяви там. Защо в Стокхолм? Нещата се случиха така... Бяха ме приели мода в кралския колеж в Лондон и трябваше да следвам там. Отидох за няколко месеца при един мой приятел в Стокхолм и си намерих работа, нечувано за тези години, в които беше много трудно. Отидох до един театър, нямаха сценограф и си спомням ситуацията, която видях пред себе си – събрали се режисьори и осветители декор да правят. Все още не знаех къде се намирам, бях си подал документите и един ден, те ми се обадиха, за да ми съобщят, че са ме харесали, обеснявайки ми веднага какъв декора за сцената да направя. Бях тръгнал да се връщам обратно към Париж, тъй като по това време непосредствено учех там и 3 седмици преди премиерата ми се обажда режисьрката, и ми поръча да направя и костюмите. Представете си седя на гарата и докато си чакам – рисувам. След това се отказах да уча в кралския колеж и се върнах в Стокхолм. Подадох документи за разрешение за жителство. Знаем, колко дълго се чакат тези документи, месеци, години, но за моя изненада, след 1 седмица ми дадоха постоянен престой и имах постоянна работа. Работех основно с 3 режисьора тогава - Кия Берглюнд, Таня Манева и Етиен Гласер. Не съм ги борил, но може би да наброяват около 40-50 представления. И така тръгна всичко... и сега продължавам. А за първи път, следващата година в Швейцария ще правя опера с Вера Немирова.
- Каквисанаблюдениятавиза Национални есенни изложбив Пловдив? От историческа и културна гледна точка е много стойностно, че се правят тези изложби, защото в днешно време е много трудно да се реализира такъв форум и то просъществувал от дълъг период. Не обсъждам дали ми харесват всички изложби през годините, не това имам предвид, а самияг факт, че ги има, има ги за хората и това е достатъчно, защото всяко нещо, което е представено там, намира своята публика, раздвижва нечий мозък в добра посока. Или аз поне така се надявам, както е и навсякъде друга. Разговорът проведе Наташа Ноева