...благодарение на Галя Лардева вече нещата имат образ, особен концепт като цяло, мислене, структура, как да са показвани, включително и рекламата, която несъмнено е много важна. В днешно време на нас – художниците, държавата не ни обръща внимание като автори. А да се направи такава стабилна структура като изложби, каталог, реклама, цялостна визия и концепт и т.н. изисква огромни грижи и умения
В своята изложба в Балабановата къща художникът Стоян Куцев привлича вниманието на зрителя със своята провокативна живопис, изследвайки иконичния знак, но изведен от първоначалното му значение и тълкувание. Един от акцентите в изложбата му ще бъде и специална композиция създадена върху кристалин. Основните теми, които разработва в творбите си са социални, политически – информацията, която ни залива от медиите. Типичните знаци от всекидневието, тук в живописните платна на художника имат особено място, образ. Зрителят ще има възможност да се докосне и до съкровения свят на художника – детството, или по-точно споменът за него. Повече за динамичните композиции, които се явяват визуална провокация и игра със светлина и сянка, цвят, форма и символ, може да прочетете в следното интервю.
- Какво представятев рамките на тазгодишното издание „Поетика на образа“, Национални есенни изложби, Пловдив 2019? Първо бих казал, че изцяло исках да се съобразя с интериора на Балабанова къща и до някъде да спазя посоката на темата „поетика на образа“, поставена като възможност да покажа нещо обединяващо – от една страна концептуални и по-точно социални насочени работи, които съм замислил за една от залите и в същото време в другата зала експозицията да стане като заигравка, лека закачка. Като цяло всичко съм предвидил като една лека закачка. Дори и за мен самото пространство е предизвикателство, защото за първи път правя такава изложба в място, чийто интериор е обсебен сам по себе си – цветни стени, колонки… изобщо цялата архитектоника, която е типична за възрожденската къща. Винаги търся провокация, съобразявайки се с пространството, както е и в конкретния случай.
- Казахте „заигравка“, с кого и какво – споделете за вашата концепция. Изложбата ми отразява неща, които ме вълнуват през последните две години и по конкретно всичко това, което излиза в медиите като послание, като отразявам и моята интерпретация като мислене, какво се случва в днешно време, в този контекст. Например работата „Рома“ засяга темата за ромите, моловите, смъртта… за всичките тези неща, които ни заливат като информация. Другата работа е познатия знак за жената, който се забелязва в обществена среда при санитарните възли. Отначало идеята ми беше да изобразя един символичен израз към жената като социален фактор. Но в последствие реших да внеса нова интерпретация, да променя посоката, засягайки няколко аспекта.
Засягам темата и за джендърството, след като разбрах, че в Щатите има нов (трети) знак за обозначаването на санитарния възел. Що се отнася за работите, които за някои на пръв поглед може да изобразяват точки или кръгчета – това всъщност са слънчеви зайчета. Едната зала ще бъде изцяло с такава серия картини. Това е един спомен, в който съм визирал двора от детството ми в различните времеви стойности, предавайки реални неща от натурата, които са стилизирани. Смея да кажа, че работя в областта на социалното изкуство, но се стремя то да прозвучи в един по-достъпен начин за публиката, дори шеговит, да въздейства чисто визуално, а ако някой от наблюдаващите го накарам да се усмихне – би било хубаво. Поредната провокация за зрителите ще бъдат и няколко работи, в които съм използвал изрази на английски език в обърнат словоред, кодировки, закачам идеята за чуждиците, които навлизат в езика ни… смесица от кирилица, латиница, букви, числа. Зрителите ще имат задачата да отгатнат посланието. Чрез това исках да подскажа, че колкото повече един човек знае в областта си, толкова повече става майстор, а ако е ограничен съответно си остава на това ниво. Идеята е до колко в този свят, попадайки в дадена среда се губим, заличаваме или открояваме, израстваме и заявяваме индивидуалност.
- Интерес предизвиква и техниката в картините ви. Използвате промишлени бои, лак, восък… Да, обичам да експериментирам с материалите и от години разработвам техниката си. Насочих се към промишлените бои и ако трябва да съм честен, подзаглавието, което ни даде Галя Лардева – поетика на образа… звучи ми някак лачено, затова и повечето от използваните бои са златисто, сребристо, мед т.е. метални стойности обогатени с лакове. Дори имам работи, където слагам лак, за да разградя плакатното им звучене. Техниката, технологията е от изключително значение и като преподавател в гимназията се опитам да предам на учениците си опита, който съм натрупал през годините. Обичам неща, които са взети от живота, съвремието ни, ето например картината „Push” е с много наслагвания като материя, … що се отнася до push, в превод – бутни, това е един доста популярен израз. Тук има един контраст, разбира се и като цвят и като послание – черен фон, бели букви, създава се драматизъм, бутни в смисъл да бутнем чернотата в живота, но по-скоро като надпис, който срещаме много често и той става като кодировка за нашето съвремие.
- Споменахте, че сте учител и преподавате в НГИИ „Илия Петров“. Забелязвате ли приемственост в учениците?Съществен факт е в една работа да се тръгне с послание, което да бъде добре обмислено, но в процеса на работа се разбира следното, че ако си натрупал техническите способности, усвоил и усъвършенствал, това ще спомогне за изобразяване на идеята. Процесът е двустранен – трябва да имаш зад гърба си, чисто като работа много проби и когато си намерил някакви посоки си по-свободен да осъществяваш идеите си, защото, когато имаш идея, а незнаеш как да я реализираш става трудно, както и обратното. А в гимназията, тъй като на учениците им предстои много те първа (и академията и живота), в гимназията е момента, когато трябва да правят всякакви проби. Опитвам се, разбира се да им влизам в контекста на мислене и душевност, защото макар и на тези години те все още не са автори, но им предстои едно такова авторство. Важно е да съумееш да запазиш тази първичност в тях, давайки им техниката и технологията, която могат след време да използват.
- Как възприемате темата „поетика на образа“? Темата е с много широк спектър, а това е добре за такива общи изложби, тъй като да има един голям диапазон за обмисляне и темата да не е конкретизирана, без да се поставят определени рамки, защото конкретиката те затваря в един кръг на мислене, в една посока, дава свобода. В случая е хубаво, че самата тема дава този голям спектър на мисли и реализация съответно. Може да направиш всичко, въпроса е какво ще вложиш да обединиш себе си в един личен план, докосвайки се в тази широка тема.
- Споделете мнението си за Националните есенни изложби, като един артистичен форум в родния ви град Пловдив. За това мога да говоря много, но ще бъда кратък. Родом съм от Пловдив. Много си обичам града и се вълнувам, и от тази гледна точка съм преживявал едни драматизми с този форум, който в началото вървеше добре, след това имаше определен застой, но държа да отбележа, че благодарение на Галя Лардева вече нещата имат образ, особен концепт като цяло, мислене, структура, как да са показвани, включително и рекламата, която несъмнено е много важна. В днешно време на нас – художниците, държавата не ни обръща внимание като автори. А да се направи такава стабилна структура като изложби, каталог, реклама, цялостна визия и концепт и т.н. изисква огромни грижи и умения, а Галя Лардева го прави и й пожелавам да продължава, тъй като са малко хората, които присърце приемат такава работа. Тя представя автори от различни възрастови поколения и е изградила една вътрешна в себе си структура, която смея да кажа се харесва от една страна от публиката, а от друга от авторите, тъй като ние нямаме желанието една изложба да мине просто формално, така, че и благодаря!