Любовта ми към град Пловдив до голяма степен се дължи на есенните изложби.
Като дете родителите ми ме водеха всяка година през септември при приятелите си в Стария град и оттогава съм пленена от творчеството на Георги Божилов, Йоан Левиев, Димитър Киров, Енчо Пиронков. Високо ценя запазената традиция на този уникален по рода си преглед през годините, представящ значими автори от различни сфери на българското изобразително изкуство и от приобщаването и на фотографията през последните години. Щастлива съм, че тази година споделям с участие този празник на изкуството в Пловдив!
В рамките на Национални есенни изложби Иглена Русева ще представи 35 трансфотографии от серията „Животинските човеци“ в залата на къща „Мексиканско изкуство“. Повече за темите, които разработва - за властта, материалността и лакомията, раждането и смъртта, вярата и недоверието може да прочетете в следното интервю.
- Какво ще представите в рамките на тазгодишното издание „Поетика на образа“, Национални есенни изложби, Пловдив 2019? В рамките на „Поетика на образа“, Национални есенни изложби, Пловдив 2019 ще покажа 35 изображения на проекта си от развитието на проекта си „Животински човеци“. Начало бе през далечната 1982 година по време на следването ми и наброяваше 12 лепени фотомонтажа. Върнах се към темата през 2018 г. и засега продължението на проекта съдържа 64 цифрови трансфотографи, които се надявам един ден да обединя в книга със същото заглавие.
-Как работите ви кореспондират с концепцията на куратора проф. Галина Лардева на тазгодишното издание? Трудно ми е да отговоря еднозначно на този въпрос, тъй като проф. Лардева не е споделяла с мен подробно концепцията си. Допускам, че причината да ме покани за участие тази година е в това, че е съзряла в „Животинските човеци“ онази поетика на откровената фантасмагорична реалност, постигната в сблъсъка на на пръв поглед несъпоставими натури. И благодаря за това.
-Завършили сте специалност “Фотография” във FAMU (Филмов и ТВ факултет) на Академията за изящни изкуства в Прага, Чехия, специализирали сте в Musée de l'Elysée в Лозана и в музея UMPRUM в Прага, преподавател сте дълги години в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Интерес предизвиква медията, която използвате, микс от различни техники – колаж, монтаж, ръчно оцветяване на аналогови фотографии, алтернативни фотографски процеси, но и класическа сребърна аналогова фотография и театрална фотография. Извън тези дейности се занимавам и с графичен дизайн. Изложбата „Животински човеци“ в ГХГ Мексиканско изкуство в Старинен Пловдив тази година се състои от трансфотографии – компютърно манипулирани цифрови колажи с формат 100х70 и 70х100 см, принтирани върху 640 гр. ръчно изработена акварелна хартия Arches.
Петел, 70х100 см., 2018
- Образите в цикъла „Животинските човеци“ алегория или метаморфоза на какво се явяват? От какво са провокирани те? През 1982 г. в животинските човеци ме забавляваше по-скоро зооморфната метаморфоза на натурата, провокирана от любовта ми към приказките и митовете, както и от убеждението ми, че всеки човек прилича и носи характеристиката на някакво животно. След 36 години се върнах към темата по съвършено различна причина. В съчетаването на фотографски образи на човек и животно в определена среда намерих средството да споделя усещането си, преживяването си на света, социалния пейзаж и времето, които обитавам с надеждата да се смиря с тях. Така че, животинските човеци от 2018-19 г. са по-скоро немногословни метафори, алегории на различни аспекти от съвремието ни –на властта, на материалността и лакомията от всякакъв род, на боледуващата от глупостта ни Земя, на раждането и смъртта, на вярата и недоверието, на самотата в изобилието и бедността ...
Хиена, 70х100 см, 2018
- Участвали сте в поредица общи изложби в България и в Чехия, Литва, Великобритания, Сърбия, Полша, Дания. Как виждате мястото на българската фотография на международната сцена? През последните петдесетина години българската фотография има своето разпознаваемо място на международната сцена на изкуството. Преди 40 години автори като Такор Кюрдян, например, бяха известни зад „желязната завеса“ и твърде непопулярни у нас. Други фотографи, сред които Йордан Йорданов – Юри, Гаро Кешишян и Станка Цонкова - Уша, са застъпени със вои произведения в големи световни музейни колекции. Днес млади колеги, някои от които са възпитаници на специалност „Фотография“ в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, градят името си на визуални артисти в Норвегия, Германия, Франция, САЩ. В сферата на средствата за масова информация български фотожурналисти работят за агенции като Reuters и AFP, публикуват свои снимки в най-престижните електронни и печатни издания и печелят престижни награди. Така че, мога смело да твърдя, българска фотография се чувства доста уютно и на място на международната сцена днес.
- Какви са вашите наблюдения за Националните сенни изложби в Пловдив? Любовта ми към град Пловдив до голяма степен се дължи на есенните изложби. Като дете родителите ми ме водеха всяка година през септември при приятелите си в Стария град и оттогава съм пленена от творчеството на Георги Божилов, Йоан Левиев, Димитър Киров, Енчо Пиронков. Високо ценя запазената традиция на този уникален по рода си преглед през годините, представящ значими автори от различни сфери на българското изобразително изкуство и от приобщаването и на фотографията през последните години. Щастлива съм, че тази година споделям с участие този празник на изкуството в Пловдив!